Даниел Иванов е на 25 години и е от Търговище. Учил е история и география във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
Днес повечето хора го познават като NRG-D, заради успешното му присъствие на българската реге сцена. Даниел Иванов има участия заедно с Roots Rocket в софийските клубове, а премиерата на първия му клип се проведе паралелно в София и във Велико Търново на 1 октомври. Скоро дебютният му албум ще бъде на пазара.
Как избра Велико Търново?
Има нещо специално в този град, не само заради историята и уникално нетипичната си архитектура, а може би на енергийно ниво. Навсякъде по света ги има красотата и щастието, ако ги търсиш, разбира се, аз ги намерих най-силно присъстващи тук. Останалото са добрите спомени и приятели през годините, които само са подклаждали обичта ми към това малко, но сакрално място!
С какво вдъхновява атмосферата на града?
Творческият, младежки дух е силно проявен, затова точно тук се чувствам оценен, разбран и подкрепян от другите...
Какво е музиката за теб?
Светлина, лекарство, изкупление...Тя е моят живот!
Как влизаш в ритъм?
С много позитивна енергия и умерен оптимизъм.
Какви са посланията на твоята музика?
Мир, Любов, Единство, Равенство...
За каква публика си мечтаеш?
Не си мечтая за нищо повече, защото имам толкова, колкото трябва и заслужавам на този етап!
Скоро засне първия си видеоклип, подготвяш и албум... Разкажи ни малко повече за това.
С няколко думи заснемането на дебютния ми клип беше една небрежна разходка до Рила и Витоша, с добри приятели, изпълнена с много емоции.
Относно албума, готов е от повече от година и искрено се надявам съвсем скоро да е факт и на пазара. Хората, които се интересуват от музиката ми, ще разберат защо е това забавяне. Извинявам се на всички и обещавам, че ще се реванширам!
Много артисти се оплакват от неблагоприятните условия, които създава музикалната индустрия за творците в България. Какво мислиш за това?
Смятам , че всеки един човек си е виновен и отговорен за неуспехите и несполуките в живота. Обвиняването на други хора или оплаквания от обстоятелствата, тежката ситуация, безпаричие и т.н. са загуба на време. Аз лично се старая, докато другите се оплакват и говорят, да действам в полза на изкуството. Имам любим израз по темата, който се надявам да разберете правилно: "Баланс и хармония не се постигат и описват с приказки". Но, като че ли мързелът и празните приказки са типична "балканска" черта. Има и няколко подходящи български поговорки като "Каквото надробиш, това ще си сърбаш", "Каквото почукало, такова се обадило", "Кой каквото направи, на себе си го прави".
Прекалено апатични ли са младите хора към случващото се около тях?
Не бих казал, че това е черта на цялото поколение, защото всеки ден срещам все повече будни млади хора и това ми дава надежда и сили. Хората биваме манипулирани на много нива и понякога единственият начин да не се поддаваме, е да отговорим с апатия, да изолираме манипулаторите, защото колкото повече се оплакваме, толкова по-добре ще функционира системата.
Смяташ ли, че само "сърдитите млади хора" са носители на промяна? Има ли твоето поколение и друго лице?
Не мога да говоря за всички като цяло, но аз лично не съм сърдит на никого, освен на себе си. Още не мога да си простя, че съм загубил толкова дълго време и не съм започнал да правя това, което правя сега, по-рано. Младите българи са уникални, но се намират в "летаргичен сън" и съвсем скоро ще си припомнят, че освен първичните си нужди и материални облаги, трябва да се борят и за "невидимото" щастие по пътя към Духовната еволюция!
Ти си вегетарианец - кога и как стигна до този избор?
Ако трябва да съм точен, мисля, че преди около три години стигнах до това, така да го наречем, самоосъзнаване. Изхождайки от всички мнения и теории по въпроса, за мен това е най-здравословният и хуманен начин на живот и никой не може да ме убеди в обратното. Изпитал съм го и знам от какво имам нужда, освен ако по дърветата не поникнат риби или не ми пораснат лъвски нокти и зъби. (смее се)
Не мисля, че е редно и етично да консумираме мъртва плът, изпитала страх, болка и агресия, а после да очакваме в замяна здраве, дълголетие и пълноценен живот. Но също е и въпрос на индивидуален избор, понеже всички сме различни и имаме различни нужди. Аз лично предпочитам да живея без угризения на съвестта. Тялото и духа са дълбоко свързани и трябва да са в пълен синхрон и хармония, за да навлязат в перфектния ритъм на живот.
В какво вярваш и в какво ти се ще да повярват хората около теб?
Вярвам в теб, в него, в нея, в това, че ви има и мога да споделя живота и щастието си с вас. Бих искал хората, които обичам, да повярват в мен!
Какво би променил във Велико Търново?
Велико Търново опредлено не искам да го променям. То е повече от идеално за скромната ми личност, бих искал хората в старата столица да са малко повече хора!
На какво е алтернатива твоята музика?
Опитвам се да не деля музиката на стилове. За мен има добра - такава, която слушам и ме вдъхновява и такава, на която просто не обръщам внимание. Това не значи, че ми пречи и не е правилна само, защото не е част от моя избор. Всичко е въпрос на вкус и настроение.
Има ли течение в съвременната българска музика, от която рязко разграничаваш своето творчество?
Не обичам да говоря за стилове, особено в тези дни, когато музиката е толкова различна и уникална, че не мога да определя кое какво е. Подкрепям всички, които, на първо място се борят за музиката и силата на посланията й, защото в днешно време тя е най-добрият начин да изразиш себе си. Когато видя някой, който не го прави със сърцето и душата, а с парите и силата на половите си белези, няма как да не го критикувам. Критиката трябва да бъде градивна, разбира се. Бих се радвал по-често да има такава и към мен, защото това е неизменна част от индивидуалното развитие на всеки творец!
Източник: http://sever.bg
No comments:
Post a Comment